Начало » Блог » Интелигентност: видове и характеристики

Интелигентност: видове и характеристики

Share on facebook
Share on linkedin
Share on twitter
Share on email
Share on whatsapp

Високата интелигентност е нещо, което всички се надяваме да притежаваме. Какво обаче представлява тя, какви видове има и как можем да развием някои от тях?

Бърз достъп до съдържанието на статията

Какво представлява интелигентността?

Интелигентността е способността ни за правене на логически взаимовръзки, за разбиране, самоосъзнатост, учене, придобиване и ползване на емоционални знания, за разсъждения и планиране, за създаване на изкуство, за критично мислене и за решаване на проблеми. 

Mоже да се опише и като способност за възприемане или анализ на информация, и за запазването ѝ като знание, чрез което да адаптираме поведението си в различна среда.

Чрез интелигентността си хората управляват когнитивните си способности да учат, да формират понятия, да разбират, да прилагат логика и разум, да разпознават модели, да планират, да правят иновации, да решават проблеми, да вземат решения и да използват по правилен начин езика като средство за комуникация.

Коефициент на интелигентност (IQ)

Какво представлява коефициентът на интелигентност, познат още и като IQ?

Коефициентът на интелигентност е общият резултат, получен от тестове за оценка на интелект, които обикновено изследват предимно математическата, логическа и пространствена интелигентност.

При съвременните тестове за интелигентност, средната стойност, която изследваните постигат, е около 100, като резултат над 130 се смята за изключително висока интелигентност, а резултат под 70 – за изключително ниска интелигентност.

Важно е да се знае, че резултатите от тестовете за интелигентност могат да дадат само приблизителни оценки на интелигентността на изследвания човек. Резултатът не може да бъде определен с точност, тъй като „интелигентността“ е абстрактно понятие, което е трудно да се измери.

2 вида интелигентност според Cattell-Horn

Американските психолози Raymond Cattell и John Horn идентифицират 2 вида интелигентност:

1. Флуидна интелигентност

Флуидната интелигентност е способността ни да мислим абстрактно, да разсъждаваме, да идентифицираме модели, да решаваме проблеми и да различаваме взаимоотношения.

Тя зависи от вродените ни способности и не може да бъде получена или придобита чрез образование, обучение или опит.

Използваш този тип интелигентност, когато подреждаш пъзели или измисляш стратегии за решаване на определен проблем. И когато срещнеш изцяло нов проблем, който не може да бъде решен със съществуващите ти знания, разчиташ именно на този тип интелект, за да го разрешиш.

Флуидната интелигентност има тенденция да намалява с възрастта.

2. Кристализирана интелигентност

Този тип интелигентност е противоположна на флуидната. Тя включва знания, произтичащи от предишно обучение и минали преживявания.

Кристализираната интелигентност се основава на факти и се корени в преживяванията ни. 

С напредването на възрастта и натрупването на нови знания и разбиране, кристализираната интелигентност се увеличава. Колкото повече обучение и опит имаш, толкова по-висока е тя.

9 вида интелигентност според Gardner

Теорията за множествената интелигентност е развита от Howard Gardner в книгата му Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences.

Теорията оспорва тезата, че човешката интелигентност може да бъде измерена само с показателя коефициент на интелигентност (IQ). Според нея всеки индивид се развива паралелно, но с различна скорост, в различни сфери на интелигентност.

Идентифицираните от Gardner видове интелигентност са:

1. Логико-математическа интелигентност

Обикновено един от най-често използваните начини за определяне на това дали някой е интелигентен или не, е чрез изследване на неговата логическа способност и способността му да решава математически задачи. 

Логико-математическата интелигентност попада именно в тази категория. Тя включва наличие на развити индуктивни и дедуктивни умозаключения, изчислителни способности и умение да се мисли концептуално и абстрактно. 

Имаш висока логико-математическа интелигентност, ако:

2. Лингвистична интелигентност

Лингвистичната интелигентност се отнася до способността на човек да използва ефективно думите.

Някои хора смятат, че само ако владееш повече от два чужди езика, имаш отлични лингвистични способности. Това е вярно, но съвсем не покрива всичко, което следва да можеш и правиш, за да си лингвистично интелигентен. Можеш да владееш само родния си език и пак да имаш висока лингвистична интелигентност, ако го използваш много добре.

С други думи, лингвистичната интелигентност е твоята способност да намериш и използваш правилните думи, за да изразиш това, което имаш предвид. Независимо на какъв език говориш.

Имаш висока езикова интелигентност, ако:

3. Визуално-пространствена интелигентност

Има хора, които изпитват затруднения да възприемат или визуализират света в трите му измерения.

Когато говорим за способност да мислим в триизмерно, се имат предвид следните способности:

Визуално-пространствената интелигентност включва и наличието на много активно въображение.

Имаш висока визуално-пространствена интелигентност, ако:

4. Натуралистична интелигентност

Да можеш да разбираш природата и всички живи същества също е вид интелигентност.

Именно чувствителността към всички живи същества и неодушевени елементи в природата предполага наличие на висока натуралистична интелигентност.

Имаш висока натуралистична интелигентност, ако:

5. Музикална интелигентност

Можеш да пееш правилно? Имаш талант да чуваш всички звуци и да разпознаваш техните елементи? Имаш усещане за ритъм? Тогава вероятно си високо музикално интелигентен.

Имаш висока музикална интелигентност и ако:

6. Екзистенциална интелигентност

Това може да звучи твърде философско за някои хора, но справянето с проблемите и въпросите на екзистенциализма също е форма на интелигентност.

Тя предполага дълбока чувствителност и висок капацитет за справяне с много сериозни въпроси, съчетани със страст да се търсят отговорите на тези въпроси.

Имаш висока екзистенциална интелигентност, ако:

7. Телесно-кинестетична интелигентност

Телесно-кинестетичната интелигентност е умението за координация между ума и тялото ти.

Тук основно става въпрос за физически умения и за това как можеш да ги използваш, за да манипулираш предмети и елементи от физическия свят.

Имаш висока телесно-кинестетична интелигентност, ако:

8. Интерперсонална интелигентност

Интерперсоналната или междуличностна интелигентност се отнася до способността да усещаш чувствата и емоциите на други хора, както и да разпознаваш мотивите им.

Първото нещо, което се забелязва при човек с висока междуличностна интелигентност е наличието на отлични комуникативни умения – както вербални, така и невербални.

Имаш висока междуличностна интелигентност, ако:

9. Интраперсонална интелигентност

Самосъзнатостта също е форма на интелигентност. Ако разбираш добре себе си, ако знаеш какво чувстваш и защо го чувстваш, и точно какво искаш и от какво имаш нужда, тогава притежаваш интраперсонална интелигентност.

Това обаче не означава, че следва да си силно егоистичен, за да имаш висока интраперсонална интелигентност. Тя включва наличие на уважение не само към себе си, но и към човешкото състояние като цяло. 

Имаш висока интраперсонална интелигентност, ако:

Новите 4 вида интелигентност

Коефициентът за интелигентност (IQ) от години не е единствената мярка за определяне на това дали даден човек е интелигентен и ефективен.

Все повече се засилва убеждението, че за да е успешен и щастлив човек, то той следва да познава и управлява добре емоциите и чувствата (собствените и на другите около него), да е истински любопитен, да не се страхува да греши и да се стреми постоянно да учи нови неща и да се усъвършенства.

1. Емоционална интелигентност (EQ)

Емоционалната интелигентност представлява способността за наблюдение, разбиране и въздействие върху собствените и емоциите на други хора.

Психолозите Peter Salovey и John D. Mayer, измислили термина „емоционална интелигентност“, я описват като форма на социална интелигентност, която включва способността да се наблюдават собствените и чуждите чувства и емоции, да се прави разлика между тях и да се използва тази информация за насочване на нечии мисли и действия.

Хората с висока емоционална интелигентност проявяват емпатия и са автентични. Те имат гъвкав стил на комуникация и могат да се ориентират бързо в конфликтни ситуации.

Как да увеличиш своя коефициент на емоционална интелигентност?

2. Коефициент на порядъчност и уважение към другите (DQ)

Коефициентът на порядъчност и уважение към другите представлява разбирането, че си част от една по-голяма картина, взаимодействайки си с другите с уважение и смирение, и че вземаш предвид чуждата гледна точка и нужди.

Човек с висок коефициент на порядъчност мисли постоянно какво да направи, за да помогне на другите, и се стреми хората около него да се чувстват уважавани и ценени.

Смирението играе ключова роля при човек, притежаващ висок коефициент на порядъчност. Той знае, че не е перфектен и може да научи много от хората около него. Той също така не се приема твърде сериозно и обикновено е винаги готов да се шегува със себе си.

Като възрастен е трудно да промениш драстично своя коефициент на порядъчност, но малки промени все пак са възможни.

Как да увеличиш своя коефициент на порядъчност и уважение към другите?

3. Коефициент на любопитство (CQ)

Любопитството е една от най-отличителни характеристики, присъщи на хората. То може да се опише като усещане за постоянно учудване от света около нас, което ни провокира непрекъснато да учим нови неща и да се адаптираме към промените в средата ни.

Коефициентът на любопитство е използван за пръв път от журналиста Tom Friedman в статия в New York Times. Тезата му е, че с бързо навлизащите в живота ни нови технологии, хората трябва постоянно да искат да учат нови неща, за да се адаптират бързо и успешно към постоянно променящия се свят. 

Любопитството е свързано с желание за обучение и с висока ангажираност и ефективност в работата. Любопитството към новите начини за правене на нещата ще ти помогне да се адаптираш към новите предизвикателства, а постоянното задаване на въпроси ще ти даде информация за справяне с различни проблеми.

Спомни си, когато си бил дете и си бил любопитен за всичко около теб: защо небето е синьо, как работи телевизора, защо възрастните са постоянно намръщени, …. Все още ли изпитваш това любопитство? Четеш ли нови книги, опитваш ли нова за теб храна, избираш ли да гледаш нетипичен за теб филм?

Как да увеличиш своя коефициент на любопитство?

4. Коефициент на справяне с проблеми (AQ)

Когато нещо се обърка, как реагираш? Предаваш ли се? Или запазваш самообладание, намираш възможно решение и в процеса научаваш нещо, което ще ти помогне да се измъкнеш от следващата трудна ситуация?

Отговорът на този въпрос е индикация за твоя коефициент на справяне с проблеми – термин, използван за пръв път от д-р Paul Stoltz, който е тествал доколко добре хората се справят с неблагоприятни за тях ситуации.

Всеки човек е изправен пред увеличаващ се несигурност, неяснота, нестабилност, пред сложни ситуации и високи изисквания. А нови проблеми се появяват ежедневно и неочаквано.

Хората с висок коефициент на справяне с проблеми са оптимистично настроени и притежават способност за решаване на проблеми и за иновации, гъвкави са и предизвикват доверие. Те се мотивират от предизвикателствата и обикновено се представят отлично именно по време на такива трудни и стресови моменти. 

Как да увеличиш своя коефициент на справяне с проблеми?

Също като емоционалната интелигентност, коефициентът на справяне с проблеми може да бъде увеличен. Отговори си на следните въпроси, когато си изправен пред проблем:

В заключение, човек може да притежава в различна степен различните интелигентности, описани в статията. А ако желае, може и да развие и увеличи тези, които смята, че са му необходими.